Родина
Ще пишат - за Родината,
на Онзи ден... пък аз, си,
изпуснах, насред римата,
днес, точно - тези фрази.
Защо ли? Непростимо е,
пред всички ще разкажа,
че с пръсти, недоимъкът,
замазвал е... пейзажа ти,
а ставаш все по – хубава,
виж, как... ще остаряваш,
щом пак велик е Дунавът,
рай, слънчев – Ропотамо,
в най- синьо е небето ти,
щур, птичи дом – гората,
Морето ражда истинност,
клас, житен – равнината!
И вече виждам, Клетнице,
щастлив съм – от съдбата,
богатства, да - несметни са,
но чужда, там... земята им!
А, след години, Майчице,
щом свише, знак ми пратят,
останките ми - тленните,
смести ги, в два квадрата!
© Ангел Колев All rights reserved.
