Родина
От длан човешка по-голяма
и по-голяма от калпак –
не се побираш в девет грама,
Родино моя с лъвски знак!
В метафора не се побираш,
ни в брънка на кован синджир,
щом чувам как на свойта лира
Орфей запява с Чудомир.
На славата сега вдовица –
на пръст миришеш и тамян,
но виждам в твоите зеници
как с меч те варди Калоян.
Родопска гайда ли заплаче,
кавал хоро ли запреде –
ще раждаш пак мъже орачи,
жена огнище ще кладе.
В стих паметник за теб издигам
и тук ще стана шепа прах,
че – ни на карта, нито в книга –
аз по-голяма не видях!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
