Dec 14, 2017, 1:56 PM

Родна природо!

  Poetry » Erotic
979 1 0

 

 

Животът е несравним,

погледнат от формите 

на лудостта - близка

до любовно възвишение.

 

 Дървото е изваяно със

 гордост и със суета,

 мъглявина и висота,

 слънце, облак и вода.

 

Приказка шарена една, 

приказка за любовта,

приказка, създадена 

сред глухата си  пустош.

 

Пусто е  през деня,

тъжна е сама жената,

тъжна е сама сред словата,

проникващи в сетивата.

 


 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Lolyy Lans All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...