Mar 29, 2017, 1:23 PM

Рогат живот

  Poetry » Civic
585 1 0

Конските вагони преминават,

във тях катъри няма, има хора,

във конските вагони хората доят ги

вместо крави

и след това заключват ги в обора.

 

По разкованите траверси

започна як млеконадой,

под бича на вечерната проверка

брои добичетата надзирателя-копой.

 

В обора се разнася смрад,

мученето на гладни, издоени крави,

оядени прасета между кравите и сухия комат,

грухтенето оглася бъдеще кораво!

 

Пак ще тракат конските вагони,

претъпкани със мършави породи,

а в гарите разхождат се пагони

и зорко взират се телетата да не проходят...

 

гр. София, 22.09.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...