Aug 19, 2009, 4:40 PM

Рождеството...

  Poetry
648 0 2

Рождеството

е тайнство.

Затова в тишина

и със страх все заставам пред листа.

Той потрепва свенливо, като гола жена

и очаква докосване чисто.

 

Тайнството

може би е

радостта от това,

да си тръгна от тежко съмнение,

и, простил и на себе си, да простя на света...

Тайнството е преодоление.

 

А пък то е любов.

Случва се след омразата.

И тогава над мен дъжд от обич вали.

Чак до другия път,

в който ще пламне кладата…

Преодолението е любов.

Нали?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисер Бойчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...