Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година,
рева, припадам или слагам си въже.
Пропъди ме под карантина,
подобно мръвка плесна ме на чуждите мъже!
А после всички със рога проплакват:
"Съдбата страшна, жените пък ужасни!".
Очите ми, Любими, гаснат,
върни се, виждаш ли ме в спомени неясни? ...