"Романтично" писмо
Бездушна риба на латинска сцена,
такъв си, щом говоря за любов.
Страстта ми ще запали цялата вселена,
студен, безмълвен си като картоф!
Аз се тръшкам от година,
рева, припадам или слагам си въже.
Пропъди ме под карантина,
подобно мръвка плесна ме на чуждите мъже!
А после всички със рога проплакват:
"Съдбата страшна, жените пък ужасни!".
Очите ми, Любими, гаснат,
върни се, виждаш ли ме в спомени неясни?
През вечер давя мъка в чаша,
припкаш по държави месеци наред.
Защото искал си да бъдеш сам във тази каша,
а аз да съм със по-добър от теб!
Убий ме, по-добре, Любими,
без теб е равно на трагичен сериал.
Изритвам чужди чувства мними,
обичам те, с една година даже остарял...
© Безстрашна All rights reserved.
