Романтика
Зорница сияйна и девствено чиста,
сребристо огряла сред бледи звезди.
Загадъчно нежно с усмивка лъчиста
в душата навява красиви мечти.
И музика нежна далече отглася
сред тайнствени сенки в сребристи води.
И призрачно светва и после угася
светулката малка над сънни треви.
2
Душата линее под облак съдбовен
и в горест прелива ранено сърце.
Под сянката черна на демон злокобен
навеки угасна изпито лице.
Студената зима в гърдите вилнее,
душевните вейки сковани са в скреж.
Надеждата малка невзрачно бледнее
в очакване вечно - в напразен копнеж...
3
Божествено чисто сияе зорница
в небето сред бледи далечни звезди.
Над хребети тъмни незрима десница
разпръсква неморно сребристи лъчи.
Кат приказно нежна, красива девица
в сияние вечното вълшебно трепти.
И сребърно бялата малка эвездица
във душата навява чудати мечти.
Но нея студени я вихри пробождат,
я душат и стискат с ледни ръце.
И скърби на воля свободно дохождат
в неспирни талази в нещастно сърце.
Отлитат надеждите празни
зад облаци черни, зад сиви мъгли.
Мечтите убити по пътеки незнайни
се губят и стапят кат бледи звезди.
Зорницата грее с усмивка лъчиста
и в пориви диви гърдите горят,
и тихите трели на музика чиста
вълшебни и нежно в душата трептят.
© Христо Оджаков All rights reserved.
