Jun 5, 2008, 11:48 AM

Романтика

  Poetry
1.1K 0 1

Потъвам

бавно

във

сълзи

от

тревога

Аз не мога да споря с твоето болно сърце

Ти

виждаш

всичко

през

очите

на

своя

и изстрадал от боя пленник в тебе сломен

 

А

помниш

ли

когато

двамата

с

тебе

падахме на колене светлина бе във нас

И

всичко

грозно

що

на

пътя

излезе

Пречка

за

теб

и

мене

Ний разбивахме в страст...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кефор Потрати All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...