Mar 7, 2013, 12:00 PM

Ромео и Жулиета

  Poetry » Love
746 0 0

Ромео и Жулиета


Добре де, какво от това,
че лягаш понякога с друг?
Със него споделяш деня,
а нощем със своя съпруг...

 

Аз знам, че ти не признаваш,
ти знаеш, че нямам вина,
във чуждо легло се измаряш,
а нощем се сърдиш, че спя...

 

Попитах те само веднъж.
Какво си загубила с мен?
Какво има толкова другият мъж?
Нали не бил съвършен?

 

Не ми отговори, смутена,
а просто обърна ми гръб,
оголен в рокля, червена,
и тази прелестна гръд...

 

Добре де, какво от това?
Ще се върнеш отново след час...
дали ти, или друга Жена,
не съм се оженил за вас...

 

Не съм обещавал подаръци,
не съм се родил кавалер,
Живота превръща във навици,
а любовника в касиер...

 

Благодаря все пак, че се връщаш,
не ми се играе Ромео,
а ти Жулиета си, кръшкай,
докато съвсем полудея...

 

Данаил Антонов
07.03.2013

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...