Mar 7, 2013, 12:00 PM

Ромео и Жулиета 

  Poetry » Love
538 0 0

Ромео и Жулиета


Добре де, какво от това,
че лягаш понякога с друг?
Със него споделяш деня,
а нощем със своя съпруг...

 

Аз знам, че ти не признаваш,
ти знаеш, че нямам вина,
във чуждо легло се измаряш,
а нощем се сърдиш, че спя...

 

Попитах те само веднъж.
Какво си загубила с мен?
Какво има толкова другият мъж?
Нали не бил съвършен?

 

Не ми отговори, смутена,
а просто обърна ми гръб,
оголен в рокля, червена,
и тази прелестна гръд...

 

Добре де, какво от това?
Ще се върнеш отново след час...
дали ти, или друга Жена,
не съм се оженил за вас...

 

Не съм обещавал подаръци,
не съм се родил кавалер,
Живота превръща във навици,
а любовника в касиер...

 

Благодаря все пак, че се връщаш,
не ми се играе Ромео,
а ти Жулиета си, кръшкай,
докато съвсем полудея...

 

Данаил Антонов
07.03.2013

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??