Росица
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била,
за тейко стари – Слънцето... напразно,
че плъзна клюка в цялата мах'ла:
Росица хубавица е непразна.
И как ли я примамил? Зъл, проклет,
това дори и клюката не знае.
Насилил я край бащиния плет...
Пристанала Росица и това е.
Три дни зурната на умряло ви,
танцуваха пияните сватбари.
Примряла, моли в стъпкани треви
през съ̀лзи Рòса гръм да я удари.
Събраха ѝ посуда майчин дар,
повлякоха воловете колите...
А тейко ѝ, от мъка слаб и стар,
за две недели си склопѝ очите.
Задяна Роса тежкия ярем,
занизаха се дните зли и куци.
Пиян крещеше: — Сипвай, да ядем!
И блъскаше де свари... Все с юмруци.
Дойде и зима, вън забръска сняг,
фъртуна ви по долове, оврази,
а Роса само мислеше: все пак,
детенцето си смогнах да опазя.
В най-тъмна нощ, като по Божи план,
замъчи се Росица – първескиня...
На сутринта нахълта той, пиян,
откри я мъртва, своя син – изстинал.
И днес, когато сняг навън кръжи,
я виждат, казват – слиза от небето,
в прегръдките си своя син държи
и пее му и кърми го додето
навън петел издигне ясен глас,
а после се разтапя сред мъглица...
Дано не натъжих сега и вас,
разказа ми това сама Росица.
За него ще попитате? Умрял.
Изпепелил го, казват гръм, в полето
и чуват нощем, вие вън чакал,
и търси си жената и детето...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Винаги имаш добра дума за мен. Благодаря!
-
Страхотно е, Наде!
-
Благодаря, Смуути!
-
Браво, Наде! Щом те хваща за гърлото и го виждаш, докато четеш, значи си успяла!
-
Благодаря, Злати!
-
И аз за малко да изпусна, Наде! Звездичката заслужена и за идеята, и за сюжета, и за въздействието! Адмирации!
-
Благодаря, Кате!
-
За малко да го изпусна.
Заслужена звездичка. Последния куплет много ми хареса. -
Благодаря ви! Всяка ваша дума означава много за мен!
-
Понеже имам мъртви пиксели на монитора, понякога ги бъркам със запетаи....
Така погледнато да броиш запетаи е тъжно занимание.Написах хайку:
"Мъртви пиксели,
броени запетаи.
Много е тъжно!" -
Браво, Наде! С майсторството от похватите на фолклора поставяш тежък проблем в съвремието! Аплодисменти!
-
Да, запетаята трябва да отделя глагола. Нека да не правим от една запетая голям панаир и да наричаме автора "неграмотен". (Имаше такива случаи. И упрекващият имаше веднъж три грешки в рамките на четири поредни стиха.) Всички грешим понякога. Само Бог е безгрешен.
Ударението в "зурната" не е обозначено, защо не е изместено и не се налага да се обозначава. Следвайки ямба, поставяме ударението точно където трябва да бъде. Нормативно си е на първото "а". Има утежнение преди това, формирано от двете поредни едносрични думи (спондей), но това не е първият стих в първата строфа, та да гадаем каква е метриката. Човек трябва да упражнява чувството си за ритъм, за да го развие. -
Усмихна ме, Красе, с тези разрошени точки.
-
Веско, Марийче благодаря ви!
Висяли си две змии на един клон. Внезапно едната попитала другата:
— Как мислиш ние отровни ли сме?
— Не знам. А защо питаш?
— Прехапах си езика... -
Прекрасно е, Наде! Много истинско, въздействащо и грабващо за гърлото... Нещата от живота - зли, черни и нечовешки... Браво, миличка!🥰💖
-
Поздравявам те! 🌹
-
Благодаря ви, от сърце! Краси, от теб казано - значи много! Благодаря! Магьоснице, дори и заета с най-прозаични неща, аз винаги витая нанякъде... От шумните аплодисменти се... лепвам на тавана...
-
Браво!
-
Много драматично!
-
Останах без думи, Наде!
Браво! -
Тук напомняш П.П. Славейков.
-
Браво, Наде!
-
Прекрасна балада, Наде! И мен натъжи. Такава съдба се е срещала, среща се и... не бих искала, но ще се среща.
-
Наде...
-
Боже... рядко се разплаквам... Наде, не бих говорила сега, само ще благодаря, че те познавам и мога да те чета!
-
Наде...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
