РУЧЕЯТ НА ДОБРОТАТА
Все още се събуждам призори с илюзията, че съм жив за трима! –
и дишам в рой надеждици добри Вълшебникът да кацне със килима,
детенце – да ме вдигне на ръце? – и в по-човечен свят да ме откара,
вонѝ на смърт Вселенското яйце! – престанах да му имам много вяра,
за теб, Човече, паля тиха свещ и триж се кръстя всяка сутрин в храма! –
във седеммилиардната ни гмеж за мене друга радост просто няма,
дали ще се смири светът? – не знам, ще смъкне ли железните доспехи?
Последната си риза ще му дам! – душата в мен е топла и без дрехи.
От ручея на Добротата пих! – не знам какво за спомен ми остана.
Комай, си гребнах само тоя стих? – мехурче от красивата му пяна.