AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ)
143 304
Jan 17, 2017, 4:11 PM  

Руини сред бели цветя 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy
475 2 8

От пукнатини на нашето мълчание

разцъфват бели цветя.

Само любовна мъка вещаят

отломки от черна скала.

 

Руини на вечния Хаос

притихват от сива безизразност.

Шепнат в сумрака без жалост,

словесно погиват без мнителност.

 

Скалата потъва в пръстта,

на агония ухаят руините.

Прераждат се бели цветя -

душевно-старинните мигове.

 

Не самотни са вече парчетата,

спаси ги нежният цвят.

Далечен е той за химерата -

истинно-бял е грехът.

© Княгиня Нощ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??