Румантика ли !?
По ,,Румантика" на Лулу
Не съм си аз дори предполагáл,
че ще Ви срещна в тоз забутан край.
Тъй както край реката съм вървял,
дочул съм от водата плясък май.
Наострил си ухо в посока ляв,
там падал се въпросен водоем,
в миг следващ се оказал доста прав,
че чипкате се, аз съзрях съвсем.
Безгрижностно си правехте цопур
и мярках ту гърди Ви, ту – дупé.
Побучул се в най-близкия папур,
кокорех се, да виждам по-добре.
Сузана бяхте в моите очи,
аз – старецът що правеше кириз.
Преглъщал моя милост и мълчи,
с език изтръпнал правих си облиз.
Дали да крадна Ваши тоалет
и гушвам го в самотните нощѝ,
или да се представя най-напред...!?
Току започнали сте да пищи.
Докато фича се кат Хамлет аз,
излизате, подскачате на бряг.
Водата стича се като елмаз
по Ваша кожа, бяла като сняг.
Усмихвате се, правите кръгом,
подробно всичко Ваше съм видял.
В папура зея като същи сом,
съм срещнал тук жената идеал.
И както си мълча като турук,
подвиквате: "Недейте сте смутен!
Ви аз видях отдавна, че сте тук.
Подайте, моля Ви, ми сутиен!"
Излязох и пристъпих къмто Вас,
се спускаше по челото ми пот.
А после... бе най-страстният ми час,
що стигма е в душа ми до живот!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
