Dec 11, 2012, 11:59 PM

Русалка

  Poetry » Love
604 0 0

От тъмната стихия родена,

от шепота и болката на пяната,

от скалата и водата солена,

от истината и от измамата.

С любов отрекла същността си,

от зла магия се прекършила,

с опашката се спъвала в краката си,

но любовта в зародиш свършила.

 

Разтекла се от болка и от жажда,

че ни човек, ни приказка била

и върнала се там, където ражда 

водата вечна самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...