Dec 11, 2012, 11:59 PM

Русалка

  Poetry » Love
606 0 0

От тъмната стихия родена,

от шепота и болката на пяната,

от скалата и водата солена,

от истината и от измамата.

С любов отрекла същността си,

от зла магия се прекършила,

с опашката се спъвала в краката си,

но любовта в зародиш свършила.

 

Разтекла се от болка и от жажда,

че ни човек, ни приказка била

и върнала се там, където ражда 

водата вечна самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...