Ето и стихотворението на Станислава Немска (stenli499), което беше мое вдъхновение:

ОТГОВОРИ 

                    Ще отговарям само ако ме питате нали... 
                                         Елена Денева

 Ще отговарям само ако питате — 
за всичките тъги ще отговоря, 
за лодките, раздрали с дъно плиткото, 
за нощите, сълзите върху порите, 
за тяхното солено разгадаване 
от старата шаренопола циганка, 
за любовта, която ме задави, 
за бягството от мен и за настигането, 
за листовете с фрикции мастилени,

завършващи с поанти без поука, 
които нощем вместо брод застилах — 
да дойде, да извика, да почука, 
за тайните реки с планински бързеи, 
с безплодните гнезда по бреговете,
за оня мъж, словата ми развързал
 (надолу гледа, а над него свети), 
за вредните очи на самотата, 
несбъднат лик в прозореца вградила —

пребродих я с клеймото "непозната" 
в омаята на винени идилии... 
Ще отговарям — виждам ви въпросите,

зададени наум, по мене впити... 
Не крия нищо и на горест нося. 
Но моля, умолявам ви — не питайте!