Ще искаш две прелестни, млади женички,
а аз - съдбоносна разплата,
ще искаш крила - да политнеш високо,
към оная "бълха" - слабоумна, жестока...
Ще искаш нощес да те гали засмяна,
а тя ще си пудри нослето,
после в искрено - бяла премяна,
друг някой ще и гушка крачето...
Ще искаш кафето да не бъде студено,
а тя - посребрени сандалки,
ще искаш момчето да прилича на тебе,
ала е взело лика на съседа...
Ще искаш да ти простя за последно,
а тя ще ти вземе колата,
сега си неук и незрял, без стотинка в джоба -
с чуждо дете в ръцете...
© Радосвета Петрова All rights reserved.