Jul 5, 2012, 10:07 AM

С цвят на кехлибарен сатен

  Poetry
1.3K 0 7

В цветния залез виждам очи,

гледащи бодро към новия ден,

тръгва си слънцето с морни лъчи,

ах, тези очи – кехлибарен сатен...

 

Прозрачна и мека, тъмата пристъпва,

гали косите ми призрачен бриз,

кат' пролетен цвят сърцето напъпва

и спомени идат – неканен сюрприз!

 

Първа звезда озарява небето,

пътека си прави бледа луна

и тя като теб е видяла детето,

което се влюби и стана жена!

 

Превáля нощта, но аз не сънувам,

виждам те ясно, сядаш до мен

и гледаш с очите, които жадувам,

ах, тези очи – кехлибарен сатен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...