С една усмивка само ме дари
Разбираш ме единствена на този свят,
в мъглите му просъскващодимящи,
в ужасно бедния му на идеи хищен глад,
в очите от безсмислени мечти искрящи...
И вкопчен в теб забравям за смъртта,
проникнала до атомите мои,
надничаща от вулканичните недра,
вещаеща примамливи покои...
С една усмивка само ме дари
на ангел с лик от залезна позлата.
В съня ми спри се в ранните зори,
когато стеле бисери росата...
Аз чакал съм те цял един живот
сред космоса и неговата бездна.
Завихрен в земния беззвезден свод,
да те прегърна в сивата безследност.
© Младен Мисана All rights reserved.
