С 'est la vie
... мислителят във мен се противи – не знам защо отказва да приеме,
ведно със постулата „С 'est la vie”, и глупостта, че всичко е до време,
че всичко свършва в края на града – и по-нататък нищо друго няма,
и чезнем – пясък, шепица вода! – в което няма мистика, ни драма,
отказвам да повярвам, че смъртта е жалък край на всичко, не начало,
че нявга ще си ида от света – единство между мисъл, дух и тяло,
редя молитви в храма с глас горещ и всяка вечер паля си кандило,
топи се вече късата ми свещ – и надам се? – на Божията милост,
да ме забрави в меките треви, доде над мен из облаците дреме? –
преди с това ужасно „С 'est la vie” да литне отреденото ми време.
© Валери Станков All rights reserved.
