С коси от вятър ...
***
С коси от вятър си любов, неземна
и слънчеви лъчи във тях се сплитат.
Да ги целувам тихо, нежно искам.
Да милвам скулите ти - изваяни,
изящни, желая те за мене да те имам.
И тук в съня си те докосвам, река
от чувства ме залива - подай ръка
любов, от тебе искам аз да пия.
Омая между теб и мене тръпне,
като летен зной във въздуха се вижда,
докосни я леко, после с шепи загреби от нея…
Това си ти - любов - душата ми лекуваш!
Г.М.
© Герана Юнакова All rights reserved.
