С отворено сърце
Отключѝ се, сърце, отключи!
Отвори си железните двери!
Ако можеш... с поклон приеми
всичко, що с доброта се отмерва!
Забрави ти за гняв, за сълзи.
Прекъсни всички нишки отровни.
През рамо сълзите хвърли,
и любов остани... безусловна!
Забрави за интриги, лъжи,
за предателства с кървави дири,
за заметени в бури следи,
що времето в кърпа е свило.
Остани си тъй чисто, сърце,
па макар със сто кръпки съшито,
и какво че животът горчи,
връх се стига смело. Открито.
© Таня Мезева All rights reserved.
