Фриволна пеперуда -
разлистена от вятър.
Живяла цветно, лудо -
отдадена на всякой.
Докосвали я - хищно.
Усмихната - пияно.
Постигана - нечисто.
До дъно - изживяна.
Красотите си всевишни,
изплетени от мерзост.
Сълзите си невинни
разливала без жалост.
И пиели ги! Без остатък.
До горчивата им. Сладост.
Замахвала криле. За кратко.
Опияняваща. От слабост.
© Силвия Илиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
