С пола раздърпана била съм, миришела съм на яхния...
Стихът е в отговор на:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=288768
С пола раздърпана била съм значи,
миришела съм на яхния с лук.
Не знам къде избяга любовта... обаче –
с обидите и забележките – дотук!
Докато пъргаво из къщата ти шетам -
да сготвя, да изчистя, изпера -
ти кротко се изтягаш на кушетката,
на болен се преструваш. Номера!
Не пазаруваш и пари не носиш.
С децата откога не си играл.
На майка ми от пенсията просиш.
За смях си станал в целия квартал.
Хладилникът за майстор вече плаче
и в банята ни капе всеки кран,
пералнята маркуч прекъснат влачи,
поскърцва счупен старият диван.
За Пол Верлен ми споменаваш нещо,
за стихове, романтика, звезди,
за вèчери, със вино и със свещи
и колко се обичахме преди.
Не знам, къде избяга любовта ни, скъпи,
защо и как, във кой съдбовен час...
Денят навярно скоро ще настъпи...
ще я последвам сто на сто и аз.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
