На моя съпруг за рождения му ден
Когато навън е тъма непрогледна
и вихри свирепо заплашват света,
когато поемам си дъх за последно
и всички надежди угасват в нощта.
До мене си ти, най-прекрасен от всички,
мечта съкровена в живот споделен.
Ти мой си, аз – твоя и ще те обичам
дори и във здрача на сетния ден.
© Мария Митева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
