Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада -
пее бистрата вода.
Двор с цветя и без ограда
и… прегръдка с топлина.
Ех, че хубаво мечтая,
а пък и защо ли не?
Виж, отсреща птица бяла -
тя към нас лети с криле!
Някой казва: „Няма време“.
Той не е от моя свят!
Още миг дори да вземем.
Днес! Със вкус на шоколад.
© Ани Иванова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
