Това не е рандеву,
това е сайонара среща.
Затова махни тази
глупава усмивка от лицето си.
Тези трапчинки знаеш ли
как ми бъркат мислите?
И си с онази блуза,
която прави очите ти още
по-прекрасно сини.
Разбива се във мен
цунами след цунами.
Давя се в опит да намеря
думите, с които бях дошла.
Даваш ми живот, силно, нежно,
с устните с вкус на амброзия.
Палиш в душата ми Ада,
добре дошъл у дома!
© Таня Атанасова All rights reserved.
Благодаря за коментара!askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
