Прегърна залезът морето
в черупка мидена въздишката му скри,
поръси златен прах в небето -
денят зад хълма сгушен вече спи.
Блажена, мека тишина,
роса по миглите кристално свети,
ръката ми е в твоята ръка,
а устните - реки от нежност слети.
Очакване, превърнато в копнеж,
нощта мечтана - приказно-вълшебна,
посипана с воал от скрежна нежност -
нощ сакрална, първа и... последна.