Apr 6, 2007, 12:27 PM

Сам оставаш

  Poetry
953 0 0
Една душа увехва,
дала мила клетва
да се държи и да не тъгува,
но след време по друг път пътува.
Един ден живее в красота,
но лампата скоро угасва в самота
и що живота й в щастие крепеше
вече надалеч от нея летеше...
И сякаш нямаше какво да я спре,
да държи пламъка да не умре.
Да... нямаше я вече красотата
и всичко потъваше дълбоко в самотата,
всичко крепеше се на ужасната тъга,
заместила прекрасната цветна дъга.
Всичко беше вече черно-бяло
в едно сърце раздрано и безмълвно тяло.
Срамът стоеше на мястото на гордостта
и омразата към себе си на мястото на любовта.
И за ужас всичко хубаво пропадна в пропастта...
Но незнайно защо, животът й продължаваше,
може би старият спомен силно я тласкаше,
макар и без желание, за живот държеше
и на безсмислена надежда се крепеше.
Сега животът й беше различен, променен,
тъжен, гаден, вътрешно сломен,
нямаше в него жива душа,
само тъжния спомен за любовта...
Духове в душата й летяха
и болни думи за смелост й шептяха,
напомняха й за миналото старо
и може би имаха право,
но нищо вече не можеше да я спре
себе си в нещастие и самота да обрече.
Това бе нейното бъдеше сега,
но по-добре ли щеше да е сама?!?
Без никой до себе си, без красота,
сама нейде на края на света...
Вече за нея нямаше сън,
нямаше слънце и птички навън,
само пода мокър и стените мрачни,
реки от сълзи и паяжини страшни.
И тя там, по средата на стаята празна,
седеше там тъжна, тъмна и ужасна,
обречено с крака свити в прегръдка нещастна,
нямаше ли поне една мисъл прекрасна?!
Не... любовта всичко с грубост й отне
и нямаше време дори да каже 'НЕ!'
И принудена беше пътя си да продължи
и с едри сълзи за разбитите мечти да тъжи.
Това е животът, изпълнен с трудности без край.
Понякога ти се иска просто да кажеш "КРАЙ!"
Но нямаш избор в този момент ужасен
и оставаш сам, далеч от спомена прекрасен,
който бавно обгръща се от тъмнина
и те оставя сам, на края на света...
и ти седиш... без приятели, без дом, без крила.
Да... сам оставаш, обречен завинаги в самота.
Да... сам оставаш, лишен от свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма значение All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...