Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.
И не пускай никого наблизо!
Птиците си, ако съм поле,
зверовете, ако стана извор.
хората - ако съм бил поет.
Никой да не разбере къде съм.
Да не ми се рови във съня.
Сам от тишина съм станал песен,
сам ще се престоря тишина.
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
