Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.
Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около ù
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.
Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
