Тихо е.
Листец дори
от вятър не помръдва.
Всичко спи.
Само алената роза
ухание
сред мрака впръсква.
Тъмно е.
Луната
в облаче от спомени се свила,
а около ù
звезди унесено примигват
и в съня си
след блянове омайни тичат.
Спокойна,
тиха тъмнина,
с аромат на роза,
очакваща
завръщането ти.
© Ласка Александрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
