Patrizzia (Надежда Ангелова)
2060 18138
Jun 23, 2023, 7:28 PM  

Сама 

  Poetry » Аcrostis, Strict forms
264 3 6

Ще тръгна бързо, вятърът ще вземе,
угасналите въглени в стърнищата,
разкъсал в полет нещото и нищото –
човешкия ми порив. И навреме.

 

Едва загърбвам делник – дребнотемен.
Това ще ми е времето за скитане,
а моят дух все млад и любопитен е,
та лудостта му стига за летене.

 

А ти затъваш в своя сън – блажения,
така си мислиш: С теб ще съм, додето,
върти на пръст животът този свят.

 

Не! Аз съм твоя болка и копнение,
ала ме мами цял живот небето...
Сама политам, всички щом заспят.

 


 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??