Само да те има
Прегърна ме сиротна вечерта,
покри със чер воал звездата пътеводна,
попи мечтата в хладната печал
и спря да пита има ли виновен.
Прегърнах я и аз с ръце изтлели
от чакане напразно, вяра сляпа.
А миговете чезнат прималели
там, дето вече никой не минава.
И моят ангел е прибрал крилата -
дали за отдих, или за отплата...
Търкулна се измъчена сълза,
забравила скръбта си да изплаче.
Стихия се завихря всеки ден
в сърцето ми прескрипнало от обич.
Прегръдка от смъртта?... Не, още не -
душата ми отново ще проходи.
Целуна ме небрежна сутринта,
излязла облаците да простира.
Не е студено, въпреки снега.
Достатъчно е само да те има.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
