Nov 25, 2017, 6:05 PM

Само обич видях

904 2 1


За самота си мислех,
когато я гледах до гроба,
свила под черна забрадка 
непрежалимата си любов.

 

Устата ѝ трепна в усмивка 
като кокиче напролет
и смях очаквах да звънне,
но тя го отблъсна с ръце.

 

Тревогата я прегърби
и я понесе в незримото.
Млада е! Колко е млада 
за безнадеждната си тъга.

 

Някой ще я прегърне ли! –
си мислех – за да пристигне
в смисъла на живота си,
където расте радостта.

 

Гледах я през очите ти,
Господи на нетленното.
Ще се изправи със залеза! – каза. 
И тя те чу.

 

Детски плач писна високо 
между гробовете.
Писна и се разплиска 
върху косите ѝ като дъжд.

 

Сега кърми детето си,
а гръдта ѝ е светеща.
И бълбука по устните,
между сълзите – смях.

 

И е толкова истинско,
и е толкова приказно,
че насред безнадеждното
само обич видях.

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...