Само отчаян опит да се пъхна в калъф...
Благодаря, че ме научи как да мразя.
Неволно.
Казваше ми, че било
силно чувство
като любовта
и не си струвало да го изпитвам.
Че е трудно да намразиш.
А аз шепнех, че със тебе обичта е лесна.
Ти мразеше да мразиш.
А научи мене как.
Казваше, че границата
между обич и омраза била километрична.
Е, не е.
Тънка е.
Кратка.
Само поглед и половина.
Пълни с укор и горчивина.
Не те искам вече.
Не така.
Неволно ме научи.
И аз без да искам те намразих.
Не бе нарочно.
Някак без усилия.
Благодаря, че ме научи да те мразя.
Понеже казваше, че всяко чувство е богатство.
С твойте думи-камъни по твоята глава.
© Алиса All rights reserved.
