Jun 19, 2008, 10:28 AM

Само твоя

  Poetry » Love
961 0 13
                Само твоя

Пътека не намирам затревена
и лутам се сред къщи и коли,
навсякъде е зона забранена -
аз тръгвам си - не ме моли!...

Останала бих само, ако мога
в ласките ти нежно да се сгрея,
да метнеш дълга черна тога,
но моя съдник да не бъдеш!...

И нямо да ме викаш да остана,
и с росни капчици роса
да ме поливаш с чистата Осанна -
да съм само твоя на света!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...