При всяка стръмнина в живота ни
ти се предаваше, отказваше да се пребориш,
а беше достоен за това.
А аз бях там, винаги до теб!
Тихо шепнеща, че животът е радост и тъга...
и бих пила от двете стига само да мога да ти подам ръка!
Ден-два лутане, отричане...
и по детски неосъзната вина,
ти идваше, хващаше ме за ръка и сякаш
прелитахме над тази стръмнина!
И беше лед, и беше стон, и безмълвна тъга,
но те обичам така, както не бях и мечтала до сега!