Nov 30, 2023, 6:25 PM

Самопризнания

  Poetry » Love
458 2 1

Какви ли не самопризнания 

прогледнаха в живота ми наскоро. 

Предвид на доброволното страдание, 

не съм очаквал нищо наготово. 

И някъде по път към неизвестното, 

където винаги наоколо е чудно, 

аз всъщност забелязах, че е лесно 

това, което мислил съм за трудно. 

А именно, да бъда наобичан, 

какъвто съм, без сложни уговорки. 

От себе си дори да се отричам, 

понеже на душата си бях болка. 

Забързаха се кадрите на лентата. 

Сега разбрах, че миговете бягат. 

Живял съм към тъгата, абстинентен 

и време да скърбя аз вече нямам. 

И нямам под ревера скрита мъка. 

Очите ми се взират само в твоите. 

Ножо̀вете забити ми в гърба 

са отговор на питането - кой съм? 

Насреща се протягат две ръце. 

Усмихвам се, защото ги познавам. 

Събличат ме. Оставам по сърце. 

Пази ми го, защото ти го давам... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

25.11.2023

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....