deniz (Дениз) deniz (Дениз)
11
Dec 14, 2008, 7:17 AM

Самота

  Poetry » Other
850 0 3
Здравей, Самота,
очаквах те...
Как си? Как пътува?
Шумни ли бяха тълпите,
дали им се полюбува?

Здравей, Самота,
очаквах те...
А как си се променила,
не носиш вече шипове
и раница изгнила...

Здравей, Самота,
очаквах те...
При мен ли ще поостанеш?
Аз имам две легла
и малко незараснали рани.

Здравей, Самота,
очаквах те...
Но не и толкоз хубава,
дали не е от влака,
във който си пътувала?

Здравей, Самота,
очаквах те...
Но влизай, не стой на прага.
Кога от теб съм бягала,
дори със теб да страдам.

Здравей, Самота,
очаквах те...
Дай куфара, палтото си
и да затворим мрака
отвън и зад стъклото ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениз All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0