Jul 19, 2006, 11:55 PM

Самота

Poetry

912 0 11

Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.

Какво ни свързваше?Нима не знаеш?
Любовно ложе и страстен реверанс,
отправен към звездите прелестни,
свидетели на шеметния танц,

във който като нежни пеперуди
сърцата и телата ни танцуваха в такт.
Тогава се обичахме,същински луди...
Сега душата ми е сляпа,мрак.

Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petq_kostadinova1991 (Петя Костадинова)

поздрави,петя!
стиховете ти са прекрасни, когато чета някои от тях(тай като все още не съм прочела всички,но ще го направя) настръхвам...наистина прекрасна поезия
продължавай все така.. но, който си го може си го може!

2008-03-23T18:30:48+02:00
eddie (Ивайло Яков)

но

2006-07-23T23:00:18+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Жестока самота в мен се впива,
от нейните студени пръсти вее хлад.
Изгубената обич бавно си отива
и срива безпощадно моя свят.

Права си, Петя, изгубената обич бавно си отива... но идва друга.
Поздравявам те.

2006-07-22T17:41:29+03:00
Бисерче (Бистра Малинова)

Поздрав , Петинка!Тъжно, но хубаво!

2006-07-20T22:00:51+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ще отпусна душата си свита,
щом рамото ваше е с мен.
Слънца в душата ще светнат.
Любовта си съзирам пред мен...
БЛАГОДАРЯ ВИ,мили хора!

2006-07-20T12:23:03+03:00