Самотата и нощта
Нощта, подобно дърта сводница,
ме кани със усмивка тънка
и през сапфирената нощница
прозират лунните й гънки.
Седефени коси е спуснала,
звезди разклаща в чаша с уиски,
приятелка е на души отвързани
и знае тайните на всички.
-Най-малко с теб ми се говори,
клюкарко стара, на пазара
спомни си колко ти се молих
да кажеш той с коя остана.
Но ти ги скри и тримата се смяхте
на моето отчаяно безсилие,
"Горчивото" ви беше много сладко,
чак се напихте от безгрижие.
Отивай си, не си ми вече нужна,
вън чакат те с объркани сърца,
за тебе винаги ще си остана чужда
и неразбрана с мойта самота.
© Ивон All rights reserved.
