Самотна цигулка
Над град огромен, шумен и забързан
премина облак, ронейки сълзи
и всяка капка вятърът превърна
във твърда ледена висулка.
Снежинките летяха, кацайки навред
и носеха със себе си студът.
А хората навън забързаха напред,
копнеейки да се завърнат у дома.
До една витрина светла,
окичена със Коледни звезди
застанало бе момченце бедно,
свирейки с цигулка, то просеше пари.
Тази песен молеше се нежно
и искаше да трогне нечие сърце,
разказвайки за отношението небрежно
към бездомното дете.
Да не знае що е обич,
да мръзне ден и нощ от студ,
да се скита по света бездомен
и да си играе със глада.
Едничкият приятел верен
е този сляп талант
да изтръгва звуците уверен
като истинския музикант.
Ала вместо в зала топла,
той стои до уличния стълб
и свири със самотната цигулка
историята на своя земен път.
Летят забързаните минувачи
и никой не оставя и петак.
Затварят те сърцата си с капаци
и губят някъде ключа.
Не слушат старата цигулка,
не виждат слабото момче.
И всеки иска само да избърза,
та да намери място в някое кафе.
А той е там и храбро свири,
виж, пръстите му посинели са от студ,
за всички други е невидим,
премръзнал и окичен от снега.
© Роксана Медичи All rights reserved.
Браво 666+