И бродя по пътя, аз знам, че вече си чужда,
не ще те открия, сърцето от теб ме пропъжда,
а друг целува нежните устни,
обсебил е и невинните мисли,
вярвах ли сляпо, любов ли бе за очите тъжни,
дланите топли, но студени са самотните нощи,
далеч от тук с мечтите отнети,
а толкова близо и протягам към теб ръцете,
угаснал пожар, искрица след мрака,
пътища разделени - съдбата на двама.
© Аз All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
))))))))