Самотник
Спомени, спомени, време и страст,
време във времето, роза и храст,
Той, Тя и Ние, и онзи дори.
Ах, времето, времето, спомен гори.
И минали спомени в бъдеще време
и бъдеще минало в спомена дреме.
А розата даже не виждала храст,
а храстът самотен, без време, без власт.
И всичкото вкупом е някой събрал
и някой без времето свят не разбрал.
Светът е във онзи, а ние сме в тях,
а тя е във розата, храстът във прах.
Розата, знайте, сама не расте
и време познайте в ръце на дете.
Детето живот е и храстът от рози,
а храстът живее до конски обози.
И спомен минава, и болка дори.
И болката хвърляме в тъмни гори.
И спомен далечен получих от там,
но там е далече, а вече съм сам.
© Николай Стойчев All rights reserved.
