Dec 8, 2007, 9:05 PM

Самотник 

  Poetry » White poetry
667 0 5


Самотник в нощта по тъмните улици скита,
пътеводна звезда той дири -
щастие нейде да открие.
Самотен и тъжен,
живота чужд наблюдава...
в топла постеля иска да спи,
но сънят не прощава -
болка стара му напомня,
с нова се събужда.
Тъй циклично продължава
в себе си вглъбен да е.
Очите свои си затваря
за шансовете, дадени му ден след ден.
Все за болката си мисли и
сам копае ямата си Смърт.
Надеждата едничка е загубил,
Вярата е само спомен.
"Спри, приятелю самотен!
Спри и мечтите свои погледни.
Виж се колко си щастлив -
повярвай в своята звезда, 
за да настанат чудеса."

© София Русева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??