Угрижени, самотни,
на всички те приличат.
Пътеката сами пресичат,
така самотни са.
Те гледат тъжно,
дъжда в шепите събират.
Мъглата е в очите им,
облаците – във сърцата.
Невидими за всички,
от всички неразбрани.
Пристъпват те самотни,
радостта на другите събират.
Самотни хора.
20.02.2016
Пловдив
© Хари Спасов All rights reserved.