Mar 21, 2007, 9:25 PM

САМОТНО 

  Poetry
1326 0 13

САМОТНО

 

 

Животът ми да беше чаша с вино,

на малки глътки бих го пил с приятел.

Понякога е приказно невинна,

но страшна на моменти самотата…

 

Онази самота, която има

докосвания с поглед или с лакът

в човешкия поток, а няма име;

която дръпва щорите и чака…

 

Как лесничко успяхме да я пуснем

да зъзне във леглата на уюта.

Пленени от разпятия изкуствени,

телата ни там бавно ще се срутят…

 

И кой ли е измислил мъдреците,

които с боговете разговарят,

щом толкоз мъдрост има в нас самите,

че от излишък насаме си я изгаряме!…



© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??