Самотност бъркат лесно с самота
Трептят, стаени
думи в тишината.
А помежду им
леден вятър лъха от това,
че във страха
да се обвържат двама,
самотност бъркат
лесно с самота.
Макар и заедно
сред тишината
душите в шепите им
все горят.
А да ги разсмее
(и напук съдбата),
не би могла и
многолюдната тълпа.
Май всеки си
намира и причина
на другия душата
да не подари
или
да го подмине с
боязливост-
от страх на чувства
да се отдаде?
Ще бъде тъй, но със стремеж
близостта ако преодолее,
един до друг
(не с ужас, а с копнеж)
в люлката на Любовта
спокойно ще се
залюлее.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Чета и препрочитам!Благодаря!Поздрав скъпа Петя!...
