Сандвич в лятна нощ
Моля те, стани ми муза.
Дай ми глътка кислород!
В тънкостенната ти буза
дишат капчици живот.
Раменете ти прохладно
влизат в мен и ме болят.
Ноздрите ми пият жадно
грях от слънцецветна плът.
Муза ли си или вятър?
Бяла тайна, женски гръб.
Тиха сянка във театър
обещава сладка скръб.
Думите ми търсят устни,
влизат в черните очи.
Флиртът почва, свеж и вкусен.
Виждам, няма да горчи.
Зная, мила, ще е кратък.
Но във краткия ни час
ти си моя без остатък.
Летен сандвич. Ти и аз.
Дай ми глътка кислород!
В тънкостенната ти буза
дишат капчици живот.
Раменете ти прохладно
влизат в мен и ме болят.
Ноздрите ми пият жадно
грях от слънцецветна плът.
Муза ли си или вятър?
Бяла тайна, женски гръб.
Тиха сянка във театър
обещава сладка скръб.
Думите ми търсят устни,
влизат в черните очи.
Флиртът почва, свеж и вкусен.
Виждам, няма да горчи.
Зная, мила, ще е кратък.
Но във краткия ни час
ти си моя без остатък.
Летен сандвич. Ти и аз.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
// Ели, специално благодаря! // Ели (другата), мисля, че тя приличаше малко на теб. // Дари, забравих да я питам дали обича.
