Mar 19, 2008, 9:18 PM

Сбогом

  Poetry » Other
1.2K 0 0

От хладния вятър изтинаха твоите устни

и парченца лед има в твоите очи.
Капят безспир сълзите горещи,

но зная, че не ще завърнеш се ти!
И болката мене раздира

и сърцето лудо тупти,

кръвта сякаш във вените спира
при мисълта, че завинаги тръгна си ти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Юрукова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....