ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Sep 11, 2010, 9:05 AM

Сбогом, господин Никой 

  Poetry » Love
689 0 7

 

Пред мен, на белия лист,

ръка невидима бавно изписа:

- Сбогом, господин Никой!

Не бе изненада.

С целувки мили това

Смъртта ми отдавна ориса.

 

Обич не успях да заслужа.

Залъгвах се аз с пътешествия само

и в живота не успях да позная

докосване нежно по своето рамо.

 

Не струвам нищо и тъй ми се пада.

Към Слънце летях и търсих любов,

а превърнах се в съчка за клада,

но за това бях отдавна готов.

 

Отдавна е счупена чашата

или бе укрита вдън земя.

В думите днес търся утеха,

но нима това е обичта?

 

Най-тежък е самотният мрак,

най-лека – тъмнината в гроба.

Цял живот обич да търсиш

е твойта житейска прокоба.

 

Отдавна спомените са излишни,

не са подслон, пари, храна.

Безмълвието е избраната отрова,

защото да обикнеш е вина.

 

Озовеш ли се в райската градина,

розите бодат до смърт.

Затова ли са еднакво кървави

слънчевите залези и изгреви?

 

По-прекрасна и желана от Елена,

в Троя ме превърна ти тогава.

След теб от мене нищо не остана

– дари ми всичко, що аз заслужавах.

 

Не пожела живота ми да споделиш,

а сънувах, че прегръщаш дъщеричка,

че синът ни те закриля от несгоди,

за да не помръкваш никога, Звездичке.

 

Някога ти есента превърна в пролет,

а по-късно нея – в студена зима.

Не заслужих с нищо топло лято,

но съм щастлив, че за някого те има.

 

А споменът, че някой те обичаше

вземи в двете си ръце

и сгрей с него, ако можеш,

от други вледененото сърце.

 

Нощта безмълвна в твоите очи

отдавна се превърна в моя гроб,

водопадът в тях от падащи звезди

с камъни засипа неговия дъсчен свод.

 

Не винаги е черен мракът,

нито горещ или студен

щом полетиш напред с главата

към своя камък отреден.

 

Някъде, в град от коприва,

изчезва едно въгленче живо

и под пепел от обичта си,

потръпвайки за последно, заспива.

 

Звездичка ли обикнеш, или Слънце,

накрая ти е все едно.

Сърцето овъгляват за забава,

а звездата ледено е същество.

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Тъжно...
  • Добре дошъл, Вили. Барона
  • ... познание в сънища... копривен спомен... тежък стих...
  • Благодаря, сте се отбили при мен!
    Даниела, преди време някой бе написал нещо подобно на:

    Дали Смъртта била ново начало
    защото Бог бил приятел с Дявола...
  • Трета строфа наистина е много добра. Браво за нея!
  • С Даниела.

    А това:

    "Към Слънце летях и търсих любов,
    а превърнах се в съчка за клада,
    но за това бях отдавна готов."

    Страхотно казано!!!
    Поздравления!!!
  • Разтърси ме...Колко ли болка има стаена в теб...Споделям чувствата ти!
    Но не забравяй:Всеки Край е НОВО Начало!БЪДИ!!!
Random works
: ??:??